Мъжки му работи

Веднъж моя позната ми сподели, че първата й мисъл след раждането на сина й била: „Добре, че е момче - няма да се мъчи като майка си сега". Мен ако питаш, болката при раждането изобщо не може да се сравни с мъчение, а напротив - с онова велико чувство, когато с много чакане, с огромно търпение и с голямо геройство си постигнал една върховна мечта. Но всеки приема нещата по различен начин. Обаче не си мислете, че мъжете нямат никакви проблеми. Когато детският уролог д-р Гайдаров ми обясни, че крипторхизмът се среща при 1-2% от доносените деца, аз възкликнах: „Супер, това е рядкост", но той бързо попари ентусиазма ми. „Как ще е рядкост - това е едно на всеки 100 момчета". Оказва се, че силният пол на планетата също си има своите деликатни проблеми и то от самото раждане.

Една майка се доверява на шестото си чувство

Когато се родиха синовете ми, имах чувството, че се сблъсквам за първи път със страховете на майчинството. Въпреки че вече имах едно дете, обаче момиче, аз тепърва започвах да изучавам напълно нов свят - този на момчетата. И този свят изобщо не се оказа толкова прост, колкото очаквах. С течение на времето разбрах, че да отглеждаш бебе момиче и бебе момче са две коренно различни неща. Още щом се прибрахме от родилното отделение забелязах, че едното ми момченце е с липсващ тестис. Бях чувала за асансьорни тестиси и започнахме да го къпем в топла вода, за да се отпусне и тестисът да слезе на мястото си. След като няколко месеца опитите ни не даваха резултат, мен започнаха да ме гризат съмнения. Знаех, че е нормално и очаквано до тригодишна възраст тестисът да „падне" и всички около мен ме успокояваха с тези факти. Но, да си призная, аз не съм от най-търпеливите хора и в случая този дефект в моя характер се оказа положителна черта. Шестото ми чувство ми подсказваше, че чакането няма да ни помогне да решим проблема. Като всеки разумен родител обиколих няколко болници и посетихме различни детски уролози, за да чуя поне две-три професионални мнения. Навсякъде срещах онова познато отношение, в което просто си поредният номер в лекарския кабинет. Преглеждаха сина ми набързо, само с ръка и без ехограф, и ни назначаваха операция за след месец. Няма обяснения нито за проблема, нито за операцията. Дори на едно място уролозите се изсмяха, като помолих да ми обяснят какво точно представлява оперативната намеса стъпка по стъпка. Аз нали съм просто майка - нищо не разбирам. Отново шестото ми чувство говореше, че търсенето трябва да продължи. В крайна сметка открихме „нашия си лекар". Единственият преглед, по време на който синът ми не пищеше истерично и дори почти заспа, докато докторът оглеждаше на ехографа здравия и липсващия тестис, бъбреците и пикочния мехур и още куп неща. Доверих се на професионалното отношение и подробното обяснение за проблема, доверих се на усещанията си и най-вече се доверих на сина си - той просто сам избра лекаря си. Всичките ми последвали проучвания сред майки и познати медици сочеха, че пътят, по който сме тръгнали, е правилният.

Суха статистика

Крипторхизъм означава скрит. Нормално, при раждането, тестисите трябва да са разположени в скротума (торбичките под основата на пениса). Ако тестисът не е извървял пътя си до скротума, това състояние се нарича крипторхизъм. Не трябва да се бърка с асансьорни тестиси, където слабинният канал не е напълно зараснал и дава възможност те да се прибират и слизат на мястото си. Крипторхичните тестиси са палпируеми (могат да се напипат по канала) или непалпируеми. Честотата на крипторхизъм при доносени деца е между 0,5 и 2%. При момчета, родени с тегло под 2000 г, тя се вдига на 7%, а при недоносени - на 30%. Близнаците също попадат в рисковата група, тъй като обикновено те се раждат по-рано от определения термин и с по-ниско тегло. За съжаление крипторхизмът има наследствен фактор. Ако бащата има този проблем, вероятността синът да го последства е по-голяма. Статистиката го отбелязва като 4,5% в този случай. Ако някой от братята на бебето е с крипторхизъм, то рискът за малкото момченце се покачва на 6,5%.

Важни здравни срокове

При недоносените деца обикновено десцензусът (слизането в скротума) на тестисите става до края на третия месец след раждането. При някои това се случва до края на шестия месец. Затова не трябва да се правят прибързани заключения веднага след раждането на детето. В останалите случаи се налага оперативно коригиране. Все още се среща остарялото вече схващане, че трябва да се изчака до навършване на 3 години, за да може тестисът да слезе сам в скротума. Днес обаче е доказано, че негативните промени настъпват след навършването на първата година, затова при доказан крипторхизъм най-удачно е да се проведе оперативно лечение между една и две години.

Препоръка

Ако имате съмнения за крипторхизъм при сина ви, посетете специалист около едногодишна възраст на детето.

Какво се случва, ако тестисът не се постави на мястото му

Когато тестисите са в скротума, те се развиват при температура, с два-три градуса по-ниска от телесната. Тя е необходима за нормалното им развитие и за сперматогенезата (процесът на образуване на мъжки полови клетки). Ако не е на мястото си, тестисът е подложен на висока телесна температура. Това води до спад в нивото на тестостерона. Освен това намалява репродуктивната функция на тестиса. Ако оперативната намеса се отложи във времето, тези негативни процеси се задълбочават и стават необратими. За съжаление в подобна ситуация се увеличава и рискът от семинома на тестиса (злокачествено образувание, рак на тестиса). Проучванията в областта доказват, че промените в крипторхичния тестис засягат и здравия. Друг проблем при мъжете, които са се родили с липсващ тестис е намалената репродуктивна функция.

Хормонална терапия

Сблъсъкът между стария и новия начин на мислене е много силен в момент, в който трябва да се вземе решение дали детето с крипторхичен тестис да се подложи на хормонална терапия. Преди години се е считало, че нарушенията в слизането на тестиса са изцяло зависими от хормоналното объркване в организма. Съвременната медицина счита, че причина за крипторхизъм, освен посоченият проблем, може да бъде аномалия по време на вътреутробното развитие, а също така наследственост. Хормоналната терапия днес се препоръчва обикновено, когато крипторхизмът е двустранен (в скротума липсват и двата тестиса), тъй като тогава има голям шанс за успех. Тя се прилага и при съмнение дали тестисите са крипторхични или асансьорни. В повечето случаи терапията трае четири седмици и последващи контролни прегледи при детски уролог.

Крайни мерки

Когато детето се прегледа обстойно, се установява дали има крипторхизъм едно- или двустранно. Тогава се взема решение за оперативна намеса, която се нарича орхидопексия. При нея се създава джоб в обвивките на скротума, в който хирурзите вкарват тестиса и го фиксират с конци. С времето около него се образува съединителна тъкан и той сраства плътно с обвивките, и по този начин не може да се върне обратно. Тестисът може да бъде свален в скротума с една операция. Съществува възможност той да е атрофирал, да е прекалено малък и тогава лекарите преценяват, че е по-добре да бъде отстранен, тъй като е загубил своите функции. Тук обикновено майките изпадат в паника, че синът им няма да има собствени деца. Историята и медицината са доказали, че половият живот с един тестис е пълноценен и въпреки намалената репродуктивна функция, тя не е изчезнала. Ако тестисът е запазил целостта и нормалното си развитие, тогава той се фиксира към дъното на скротума. По-рядко, но има случаи, когато съдовете са прекалено къси, за да се извърши операцията наведнъж. На втория етап се разчита на това, че съдовете се отпускат и се постига необходимата дължина за сваляне на тестиса на мястото му за нормално развитие. Операцията е планирана, не е спешна и се прави минимум шест месеца след първата орхидопексия.

Подготовка за операцията

Около седмица преди назначената операция трябва да се направят някои изследвания на детето, за да са сигурни педиатрите и анестезиолозите, че момчето е здраво. Ако има някакво възпаление, тогава една интубация (слага се тръба, която влиза в трахеята и оттам се контролира дишането на детето) може да пренесе инфекцията по-надолу. Освен това след операцията не става ясно дали има задълбочен проблем от предшестващото заболяване, или е инфектирана раната. Необходимите изследвания са: ПКК (пълна кръвна картина), РУЕ (СУЕ - скорост на утаяване на еритроцитите), ДКК (диференциална кръвна картина), урина, К, Na, креатинин, кръвна захар, ЕКГ, кръвна група, време на кървене, време на съсирване, алергични проби за деца над 3 години.

Обикновено детето и майката постъпват в болницата вечерта преди операцията. Момченцето трябва да не е яло и пило нищо поне шест часа преди самата процедура. Децата са с предимство по ред причини и затова операциите се извършват рано сутринта. В повечето случаи трае около един час.

След операцията

- Без колело за 3 месеца. Това е срокът, в който конците се резорбират, а тестисът се възстановява. В този период той трябва да бъде в покой и да не се подлага на напрежение. Затова детето не трябва да кара колело, да се вози на кончета или подобни играчки.

- Опасност от травми. Много е трудно да накараш едно дете да седи кротко и най-вече да спреш момчетата да се бият, но след операцията поне 3 месеца родителите трябва да са нащрек. Всяка травма от падане върху слабините, например на лост от катерушка или люлка, ритане в тестисите от друго дете или удар с предмет, може да върне крипторхичния тестис обратно в канала.

- Тежестите са забранени. Възстановителният период от операцията включва зарастване на канала, тъй като хирурзите го отварят по време на орхидопексията, той отслабва. Вдигането на тежки предмети може да предизвика херния.

- Памперсите са неблагоприятни за раната. След извършването на операция, детето има две рани. Едната е в долната част на скротума. Памперсът запарява и събирането на урина и фекалии около и върху раната могат да я инфектират, въпреки превръзките. Затова е добре иначе така удобните памперси да се махнат колкото може по-рано.

От страната на пациента

Лекарите ни успокояват, че операцията за сваляне на тестиса в скротума не е нещо страшно и в никакъв случай не трябва да позволяваме паниката да заеме връх в чувствата ни. Това на теория. На практика обаче няма майка, която да остане спокойна в подобен момент. Лошите мисли нахлуват в главата като лавина и никой не може да ги спре. Времето, прекарано по коридорите на болницата, докато рожбата ти е на масата в операционната, се струва безкрайно, бавно и ужасно тежко. В крайна сметка всичко е наред и след броени минути малкото момченце е отново в прегръдката на мама, макар и унесено, плачливо и със забодени игли в ръчичките. Ако операцията е минала успешно, може да си идете вкъщи още същата вечер. Ние двамата с моя син нямахме този късмет. Оказа се, че тестисът е прираснал към апендикса и затова операцията продължи повече от час, през което време аз вече си представях как ще ме извикат да ми съобщят някоя ужасна новина. Останахме за наблюдение в болницата за една нощ. Хирургът дойде да види пациента си и определено подробните му обяснения ми подействаха успокояващо. За съжаление се оказа, че момченцето ми е от редките случаи, в които ще се наложи втора операция - съдовете били къси и затова лекарят пристъпил към закрепяне на тестиса в канала. На втори етап ще го свали в скротума.

След прибирането ни вкъщи разбрах, че докторите имат право, като ни съветват да не изпадаме в паника. Аз бях много уплашена как ще се справи детето ми след излизането от упойката. За моя изненада той се събуди сравнително спокоен, леко стреснат от вниманието на лекари и сестри, които се суетяха около него. Единственото, което искаше е да бъде в прегръдките на мама. На следващата сутрин след операцията синът ми се събуди с усмивка и започна да тича из стаята и коридорите на болницата. Както се казва, камък ми падна от сърцето. След обстоен преглед и смяна на превръзката си тръгнахме от детското отделение с малко стаен страх, че след шест месеца отново ще се върнем, но с увереността, че е за негово добро.

Полезни вещи за престоя ви в болницата

- Пригответе повече дрехи за преобличане на детето. Най-добре да са широки анцузи и блузки тип ризки, с копчета отпред. Обикновено в детските отделения е много топло и са подходящи тениски с къс ръкав. Освен това дългите и стегнати ръкави пречат на абокатите за системите. Може от операцията или просто от уплаха детето да се напишква и повръща и затова ви ще ви трябват повече комплекти дрешки.

- Пижами. Не разчитайте на това пижамката от болницата да е по размер на детето ви.

- Памперси.

- Тоалетни принадлежности.

- Играчки - нещо любимо на детето ви спестява доста рев след излизането от упойката.

- Лъжичка за хранене.

- Шише за вода и сок.

- Резервни дрехи за вас. Много вероятно е момченцето ви да повърне върху вас или да ви напикае, или просто да капризничи и да разлее сок върху дрехите ви.

- Книга или списание. През нощта може изобщо да не мигнете, а времето тече бавно.

- Дребни пари и монети. Повечето болници предлагат кафе и вода от машини, а и телевизорите в стаите са с монети.

Автор: Десислава Христозова
Консултант: д-р Даниел Гайдаров, детски уролог, болница „Лозенец"