Мамоо, има пиш!

Ако вече сте успели да убедите детето си да използва тоалетната по предназначение, вместо да пуска в нея щипките за пране, може да пропуснете следващите няколко реда.

Ако тепърва ви предстои да се справите с това вълнуващо предизвикателство или сте като мен - и си мислите, че тези неща се случват от само себе си, то е вероятно споделените тук мисли да ви помогнат в начинанието.

КОГА ДА ЗАПОЧНЕМ?

Това е първият въпрос, който си задават родителите, когато се замислят за махането на еднократните пелени. Отговорите са най-различни: когато детето е готово, когато е вече топло, когато сте повече време заедно с него, когато тръгне на ясла/детска градина. Всъщност „започването" може да стане много по-рано. Ако се поучим от опита на нашите баби и майки, които не са разполагали с изобилие от найлонови гащички, а са прали, сушили, гладили ежедневно десетки памучни пелени. Още от 4-5-месечна възраст бебето се оставя периодично голо, а изпишкването се стимулира със звуци или с шума на течаща вода. Скоро бебето започва да свързва тези шумове с усещанията на тялото си и се научава да не мокри пелените си. Така можем и ние да спестим някой и друг лев и да ограничим поне с малко замърсяването. Още повече обикновено през този период майката е почти постоянно с бебето и може да го наблюдава и учи много по-интензивно, отколкото след като детето проходи или тръгне на ясла/градина.

Разбира се не е нужно да се вманиачава човек на тема „сухи гащи", но все пак е нужно постоянство, ако веднъж започне с това приучване, независимо на каква възраст е детето. Все пак опитът показва, че колкото е по-голямо, толкова по-трудно променя навиците си. При порасналите деца - над годинка - много успешно за създаване на хигиенни навици може да се използва стремежът им да подражават. Моят по-малък син се научи да пишка в тоалетната, след като видя как с тази задача се справят батковците му. Тогава единственото, което трябваше да направим е да вземем ниско столче, за да може да застава и той с тях до тоалетната, а по-късно и сам да се качва, когато му се допишка.

„МОКРИ НОЩИ"

Дори детето да се е научило да информира кога му се ходи до тоалетна, то може все още да не успява да остане сухо през цялата нощ. Понякога нощното напишкване е свързано с физически проблем (настинка, охлаждане, преумора) или е предизвикано от някакво вътрешно напрежение, особено при по-емоционални деца. Но не бързайте да се притеснявате, по-често е необходимо просто малко повече време на детето да развие умението си да се контролира дори и насън.

„НА УШЕНЦЕ"

Независимо дали ще тръгнете по пътя на бабите с ранно приучване към тоалетната, или ще оставите детето само да определи кога ще „порасне", в един момент със сигурност ще постигнете заветната цел и детето само ще си казва, когато му се ходи до тоалетна. Тогава вече има голяма вероятност да чуете гордия вик: „Мамо, ака ми се!", точно когато сте в ресторанта или автобуса. И започва следващият, не по-лесен, етап в изграждането на тоалетната култура. Детето тъкмо се е научило „да си казва" и сега трябва да се научи, че всъщност не трябва да го прави на висок глас. Като начало, постарайте се да не се смущавате, то споделя своя естествена нужда. Помислете си, че ако извика „Мамо, жаден съм!", всъщност въобще няма да се притесните, само ще му обясните, че трябва да говори по-тихо.

След като детето се е научило, че вие се радвате и му помагате, когато отива до тоалетна, за него в началото е неразбираемо, защо то не трябва да говори на всеослушание за това и не може да прави компания на вас или на братята и сестрите си, докато те са в тоалетната. И навикът да се провиква през затворената врата на тоалетната, може да се окаже по-упорит от навика да пишка в гащичките си.

ПОСЛЕДЕН ЕТАП „ЧИСТО ДУПЕ"

За да сте спокойни, че детето ви може съвсем само да ходи до тоалетна, остава само да го научите да излиза съвсем чисто от там. На помощ в случая идват мократа тоалетна хартия и удобната мивка. За съжаление в детските градини, а и на други обществени места в самите тоалетни няма мивки, но пък можете да му създадете навика да влиза в кабинката със своя мокра кърпичка.

Щом преминете успешно през всички препятствия на възпитаването на тоалетна хигиена у детето, ще се наредите в гордите редици на родителите, които ще прескочат тази статия или ще се присъедините към нас убедените, че тези неща децата ги научават от само себе си.

Автор: Ирина Иванова