МАЛКИЯТ ПОМОЩНИК НА МАМА

Дори всички възрастни вкъщи да сте изключително подредени, работливи и стриктни и домът ви буквално да блести от чистота, това не означава, че вашите малки наследници ще проявят от само себе си желание да усвоят същите навици. За да развиете трудолюбието и стремежа им към хигиена и ред, трябва отрано да ги приучите да ви помагат в домакинската работа. Тези качества като много други трябва да бъдат възпитавани. При това с мъничко хитрост, когато се налага.

До 1 година

Докато играете със своето 7-8 месечно пухкаво сладурче, постоянно му говорете: „Ето, построихме си хубава кула. Сега ще търкаляме топка. Първо обаче ще приберем кубчетата. Виж колко е хубаво, като има ред!". Докато събирате кубчетата, дайте две-три на детето и му поднесете коша за играчки, за да ги хвърли вътре само. Направете го да е забавно като продължение на играта, не бъдете строги и сериозни.

Като се приберете с количката от разходка, оставете малчугана в кошарката му и започнете да прибирате връхните му дрешки и принадлежности, докато ви наблюдава. През цялото време коментирайте и обяснявайте с простички думи какво точно правите.

От 1 до 2 години

Задавайте на детето някакви прости задачи от сорта на: „Подай ми чашката си!", „Сложи куклата в кутията!", „Остави обувчиците до вратата!". Към края на втората годинка можете да изисквате от него да прибира само играчките си в коша, или да ги подрежда на най-ниския рафт на етажерката.

От 2 до 3 години

На тази възраст се подготвяме за детската градина - затова започваме да се учим да слагаме дрешките на облегалката на столчето, да си отнасяме изцапаната след обяда паничка до мивката в кухнята, да събираме чорапчетата по две еднакви и дори да поливаме цветята с малката пластмасова лейка. Можете да поверите на малкия помощник една кърпа за чистене и да го помолите да изтрие добре плота на масата или рафта в хола (който предварително сте освободили от всякакви чупливи предмети).

От 3 до 5 години

Дойде времето и за по-сложни задачи от две и повече стъпки:„Донеси кърпата и подсуши тези мокри лъжици!", „Избърши разлятото мляко и изплакни гъбата" и т. н. Постепенно усложнявайте нещата, като спрете да изброявате отделните стъпки, а назовавате заданието обобщено: „Прибери играчките!", „Подреди си стаята!", „Сгъни си дрехите!". Приемете, че поне в началото детето няма да се справя добре с тези дейности и ще трябва да ги коригирате след него - важното е обаче да не го правите в негово присъствие, за да не загуби то вяра в себе си. Определете една или две по-прости домашни дейности (поливане на цветята, поставяне на салфетки на масата и др.) като единствено и само негови и съобщете това на всички членове от семейството в присъствие на детето. Непременно изтъкнете това, че то ги извършва най-добре и затова стават негови.

С приказка е по-приятно

Да прибираш и чистиш е ужасно скучно, няма какво да се заблуждаваме. Къде-къде по-интересно е мама да разкаже някаква история с помощта на куклите и плюшените животинки, които се прибират у дома, в шкафа, където е безопасно и топличко, докато навън, по пода, е студено и дебнат неприятности. Или как вълшебните феи, които се грижат за спящите деца през нощта, няма да дойдат, ако из стаята има разхвърляни дрехи и играчки, защото могат да се блъснат или спънат в тях.

Добрият пример винаги помага

Бебета порастват и се развиват благодарение на подражателството - буквално от първия си месец те подсъзнателно се стремят да ни имитират. Затова, като пораснем, всички толкова много приличаме на родителите си! Имайте предвид, че децата възприемат не толкова конкретните действия и поредици от стъпки на мама и тате, а по-скоро емоционалната им нагласа, отношението им към едно или друго нещо. Така че, ако открито мрънкате или демонстрирате по някакъв друг начин раздразнението си от това, че се налага да пускате прахосмукачка, да разтребвате или бършите прах, не се чудете, че след време вашият малък имитатор ще приема домакинската работа като наказание. По същия начин, ако си подсвирквате нещо, докато домакинствате, или носите прането с танцова стъпка (дори ако се налага да се понасилите малко), ще му предадете изцяло положително послание.

Възползвайте се от вродения му педантизъм

Някъде около 2-годишна възраст хлапетата развиват т. нар. от психолозите детски педантизъм, който придобива различни изражения - сортиране на кубчетата по цвят, отделяне на автомобилчета от останалите играчки, подреждане на всички налични топки в редица... Чудесен момент да доразвиете този педантизъм, насочвайки го в полезна посока. Залепете весели картинки: с рокличка или панталонки върху шкафа с дрехите, с чорапки - на чекмеджето с бельото, със смешно мече на коша с плюшени играчки, с камионче - върху кутията с колички, и т. н. Така детето ще се ориентира по-добре, когато му кажете да подреди стаята си. Малкият ви помощник ще бъде във възторг!

В началото, естествено, „помощта" на вашето дете ще усложни, а не облекчи работата ви у дома, но се въоръжете с търпение. Приемете го като дългосрочна добра инвестиция в развиване на качества, които след време ще бъдат от полза както за вас, така и за него.

Грижете се за безопасността на детето, докато го карате да ви помага. Това означава да не му позволявате в никакъв случай да работи с домакински препарати, дори и под вашия надзор, дори и с препарати, които ви се струват относително безопасни.

Не пропускайте постоянно да хвалите малчугана, както, когато сте насаме, така и в присъствието на други възрастни. „Какво щях да правя без теб!" е реплика с магическо стимулиращо действие!

Автор: Весела Захариева