Мъдростта на МЕМЕ МАМА

Визитка

Вяра Янакиева се определя като „автор на книги, създател на „Меме Мама“ и интроверт по рождение“. Обича да гледа на живота от забавната страна, дори когато е труден. Първата й книга се казва „Книжна Коледа“, а скоро предстои да излезе и следващата със заглавието „Часът на изгрева“.

Омъжена е от почти 5 години и признава, че може да нарече семейството си щастливо, но не без предизвикателства. Майка е на момченце, което се казва Тервел и е на 2 години и 10 месеца.

В блога си споделя лични преживявания от майчинството и се опитва да вдъхне кураж и доза свеж хумор на всяка майка, която е в трудна ситуация. В свободното си време чете и пише. Вярва, че детето е повод да променяме себе си към по-добро и да влагаме повече в нашите мечти. Харесва позитивната дисциплина и казва, че вече почти 3 години този начин на възпитание е само от полза.

„Да бъда майка със сигурност не е лесно, но не и страшно. Това е и целта на блога ми – да покажа, че да си родител не е страшно“, споделя Вяра.  

Вяра, помниш ли кое беше първото ти меме?

Направих го една сутрин, през която бях спала само 2 часа, детето ревеше през 5 минути и реших, че ако се поддам на емоциите, които изпитвам, ще изпадна в голяма дупка. Затова направих това, което винаги правя – подходих с хумор. Създадох няколко мемета, които изпратих на приятелките си, и те ми дадоха идеята да си направя страница/блог.   

Защо създаде блога „Меме Мама“?

Винаги съм казвала, че блогът е моята терапия. Създадох го на шега и с идеята да споделям мемета, свързани с майчинството, а се превърна в нещо много по-голямо. В „Меме Мама“ открих, че не съм сама и че има толкова много родители в същото положение. Обичам да споделям за случките от вкъщи и винаги ги поднасям с доза хумор. „Меме Мама“ е блог, който бързо се превърна в общност на осъзнатите родители. В началото си казах, че ако успея да разсмея поне една майка, която се намира в трудно положение, ще бъде достатъчно. С времето се оказа, че разсмивам повече от една, а най-хубавото е, че хората там разсмиват и мен.   

Къде е изворът на вдъхновението ти?

Вкъщи. Детето ми е най-голямото вдъхновение в живота ми. Звучи банално, но преди да стана майка, не осъзнавах колко много ще ми даде майчинството. Периодите, през които преминаваме заедно, ми дават огромна доза муза за създаване на съдържание. То не са колики, зъби, захранваване, бебешки пубертет… Друга част от нещата създавам, благодарение на публикации в майчински групи. Там винаги можеш да откриеш нещо подходящо за меме.    

Освен забавни мемета, твориш и оригинални тениски. Какви надписи ще видим на тях?

Както блогът, така и тениските започнаха на шега с една моя снимка и черна тениска с надпис „Мама Хейтър“. Защото, да не се лъжем, но който ме следва, знае, че понякога съм малко остра. „Тук съм заради детето“, „Емоционално стабилна майка”, „Не знам, питай майка си” и „Нямам нерви” са само част от останалите яки и отличаващи надписи.

Автор си на книги. Възпитаваш ли у детето си любов към тях?

Абсолютно. У дома и моята, и неговата библиотека са препълнени. Четем постоянно, той си има любими поредици, сред които „Камий” и „Коте Кате”. Ходим често до детската библиотека, в книжарници и съм щастлива, че на този етап детето ми обича книгите, почти колкото мен.  

В интернет се радваш на общност от майки, с които говорите на един език и обменяте опит, обилно поръсен с шеги. Срещаш ли такова отношение към майчинството и в реалния живот?   

Не толкова често, колкото ми се иска. Със сигурност майките в днешно време са малко по-спокойни и умеят да се забавляват повече, но ми се иска да разпространявам навсякъде, че да си родител не е страшно. Важна е гледната точка и колкото и да е трудно, винаги можем да намерим на какво да се засмеем. Гледам да се обграждам с такива хора около себе си, защото това е средата, която ме прави щастлива. 

Сподели ни любимото си меме.

Определено си имам любими серии, като сега покрай Европейското първенство са ми на първо място тези с футболните теми. Но най-любимо си остава едно от първите за вечния чорапен спор между майките и бабите.

Интервю на: Ива Лалова