Крехките герои

Какви опасности крие по-ранната им поява на бял свят, ще научим от д-р Донка Узунова, началник на Неонатологичното отделение към Втора САГБАЛ „Шейново“.

Д-р Узунова, с какви предизвикателства се срещат недоносените деца?
Те са най-нежната ни група пациенти. Уязвими, крехки и в същото време изключително силни. Вярвам и знам, че недоносеността не е отделно заболяване. Тя е състояние. Условие, в което децата попадат неочаквано, нежелано и внезапно. Определена причина прекъсва бременността, и те, откъснати от майката, от естествената си среда, трябва на първо място да оцелеят и впоследствие  да продължат развитието си в изкуствени условия.

Причини
„В 90%  от случаите недоносеността е резултат от състояния, свързани с инфекциозен причинител, предизвикващ хорионамнионит. Останалите проценти са от страна на майката – прееклампсия, диабет, многоплодна бременност,  травми, съдови причини, медицински прекъсвания на бременността, плацентарна недостатъчност.“

Предизвикателството са самите недоносени деца. Ние сме тези, които трябва да познаваме тяхната физиология във всеки срок на бременността, както и начина, по който се справят с всички стъпки в оцеляването си и опасностите, които са възможни. Важно е взаимодействието между акушеро-гинекологичните и неонатологичните грижи. В много страни това е отделна специалност – перинатология.
Значителна част от тежестта на състоянието на недоносените може да се избегне с профилактика преди раждането. Тук се включва добра и дисциплинирана женска консултация, разпознаване на заплашващото преждевременно раждане, подготовка на плода при регистриране на такова, щадящо и своевременно родоразрешение, първокласна първична реанимация и след това адекватни и дълговременни интензивни грижи.
Вече строго в областта на неонатологията идват използването на подходящи медикаменти, апаратура и поддържащи продукти, специално обучен и квалифициран екип. Важен момент е методът на т.нар. „minimal handing” – намесваме се само толкова, колкото е необходимо, без да бъдем прекалено инвазивни. Това е медицинският термин за нежни, щадящи грижи за тези деца.
И съвсем не на последно място, включването на майката и цялото семейство в дългосрочните грижи за недоносените и децата от другите рискови групи: редовни срещи с тях, кенгуру-грижи, хигиенни и поддържащи дейности в отглеждането им. На един от следващите етапи идва нуждата от справянето със стреса и страха на цялото семейство на едно преждевременно родено бебе. Има публикации и протоколи специално за това и тази дейност е част от ежедневната ни работа с недоносените.

Кои са ранните и кои – късните усложнения пред тях?
Започваме от раждането, при което могат да бъдат налице: повишена честота на травмиране на бебешкото телце и образуване на хематоми (кръвонасядания) по кожата; температурна нестабилност и опасност от охлаждане; раждане в условията на фетално страдание и недостиг на кислород (асфиксия), поради ненавременната поява, липса на готовност на организма за адаптация и невъзможност за самостоятелно осъществяване на дишането. Възможна е различна по степен – обикновено тежка, дихателна недостатъчност. Тежестта на изявата й зависи от гестационната възраст, предварителната подготовка на плода, навременната реанимация и отговора към нея. Не са изключени и усложнения от страна на сърдечно-съдовата система – нужда от реанимация, поддръжка на съдовото русло, преразпределение на кръвообращението. Късните усложнения са свързани с всяко едно от гореизброените състояния.

Очаквайте
В следващи броеве на списание „Кенгуру“ д-р Узунова ще разкаже подробно за ранните и късните усложнения при недоносените деца.

Какво може да се направи за превенцията на заболяванията?
Профилактични дейности има на всеки етап, още преди раждането. Целта е да не стигаме до преждевременно раждане, или до по-голяма гестационна седмица. Отличната клинична практика и професионална подготовка в условията на добро оборудване и поддържаща техника са другите условия за превенция. Мутидисциплинарните екипи са нашата мечта. Нужни са ни. Те са начинът за превенция и управление на уврежданията – педиатър (общопедиатрични грижи и профилактика), неонатолог, детски невролог, детски пулмолог, офталмолог, УНГ специалист, психолог и др.

Оптимистична ли е прогнозата за тези деца?
Винаги трябва да прилагаме оптимистичен подход, подплатен с професионализъм и търпение. Както казах, недоносеността не е заболяване, а състояние. Има начин да се справим и го правим. Всеки ден.

През 2018 г. болница „Шейново“ за първи път в България въведе т.нар. „мобилни акушерки“, които посещават недоносени бебета в техните домове и оказват помощ на семействата им. Продължава ли този проект и успешен ли е?    
Да, имахме такава програма и тя даде страхотни резултати. Но както за всяко нещо, така и тук е нужно финансиране. Проследяването продължава по протокола на Отделението и според състоянието на децата. В ежедневната си практика обаче не можем да останем на режима с домашните посещения и мултидисциплинарните взаимодействия със специалистите в областта на  психологията и социалната сфера, така стройно и дефинирано, както в програмата. Най-дефицитен се оказа човешкият ресурс, следван от времевия. Финансирането е важно, но не е определящо.

Какъв съвет бихте дали на родителите на преждевременно родени мъници?
Желая им смелост, търпение и доверие в лекуващия екип. Конкретните съвети зависят от ситуацията и състоянието на новороденото. Нека родителите да степенуват страховете си и да се научат да ги контролират. Да изчакват информация от екипа на болницата, а не да опитват да търсят отговори в стремежа си да чуят фразата „Всичко ще бъде наред”. Пътят до нея е дълъг и трябва да се извърви заедно от специалистите и семейството. Не са нужни фалшиви уверения и сигурност, а познание и търпение. И време. И любов. Много.

Интервю на: Ива Лалова