Кратък наръчник за оцеляване през „ужасните две“

То иска близалка, която вие нямате никакво намерение да му купите. Следва писък, от който косата ви се изправя, тропане с крачета, търкаляне по земята и неистов рев, от който лицето му става мораво. Със сигурност не сте очаквали подобна реакция заради една близалка. Хората ви гледат. Някои – със съчувствие, защото вече преминали през ада на детския инат, знаят какво преживявате. Други – осъдително. Да, те едва ли имат деца, но пък успяват да ви накарат да се почувствате като лош родител. А вие не сте! Но в тези моменти на вас ви се иска земята да се отвори и да ви погълне на мига.

Едва ли има родител, който да не е попадал в подобна ситуация. Сценариите са различни, а проявленията варират от плач, хапане, ритане, удряне с юмрук, до хвърляне на предмети, агресия към околните, блъскане на главата и задържане на дъха.

Инат 

Детският инат, познат още и като „ужасните две“, обикновено започва около 18-месечна възраст и продължава до навършване на четири или пет години.

Различни причини могат да преобразят усмихнатото личице на детето ви за отрицателно време и изведнъж да се озовете в центъра на неговата буря от емоции. Първоначално то не може да изразява добре това, от което се нуждае, и вие не разбирате какво иска да ви каже. На този етап не се е научило да контролира силните емоции, които изпитва. Тръшкането може да се провокира и когато не получава онова, което иска; не желае да направи нещо или просто не може, поради недобре развитата все още фина моторика. Това е и неговият начин да привлече вниманието ви.

Ако се върнем към горния сценарий, това, което в никакъв случай не трябва да правите, е да си изпускате нервите, да му крещите, а още по-малко – да го удряте. Една поговорка казва: „Не възпитавайте децата – те така или иначе ще заприличат на вас. Възпитавайте себе си.“ Вие сте неговия модел на подражание. Ако така лесно губите почва под краката си, как очаквате детето да се научи да контролира емоциите си?

Другата лоша стратегия е да развеете белия байрак и да „купите“ доброто му поведение с въпросната близалка. Мирът е възстановен, но не задълго. Това е най-прекият път до следващия бурен изблик на емоции. „Прибери си играчките!“ Тръшкане… „Не яж сладко преди вечеря!“ Тръшкане… Без да искате, сте превърнали тръшкането в начин детето да ви манипулира. Поддавайки се на исканията му, сте спечелили битката, но сте изгубили войната.

Съвети:

• Опитайте се да  разберете причината, която провокира подобно поведение. Така по-лесно ще може да го овладеете.
• Запазете самообладание. Не му крещете и в никакъв случай не прибягвайте до физическо наказание.
• Вероятността от тръшкане се увеличава, когато детето е гладно или изморено.
• Не отстъпвайте от исканията си, дори това да доведе до поредния гневен изблик. Чрез тръшкането децата проверяват границата на вашата отстъпчивост. Щом все пак направи това, което искате от него, не пестете похвалите си и винаги поощрявайте доброто поведение.
• Подгответе набор от трикове, с които да разсеете детето, щом забележите, че поредната буря е на път да се разрази. Арсеналът за излизане от ситуацията може да включва интерактивна играчка или книжка; смешни физиономии или забавна игра; нещо от заобикалящата среда, което да провокира любопитството му, или промяна на средата.
• С времето детето иска да е по-самостоятелно. Давайте му възможност да избира. Дори на пръв поглед да взема незначителни решения, като коя блузка да облече или кой плод да изяде, това може да му носи изключително удовлетворение.
• Опитайте се всяка втора ваша дума да не бъде „НЕ“. Дайте на детето си малко повече свобода.
• Не забравяйте, че дори когато се тръшка, то не е лошо дете и вие не сте лош родител. Прегърнете го силно – то има нужда от вашата любов и подкрепа, за да овладее силните емоции. Това е нормален етап от развитието му и вие трябва заедно да израснете през „ужасните две“.

Автор: Елица Лукова