Кога да отложим ваксина
Поставянето на ваксини е добър и безопасен начин, който стимулира тялото да създава антитела и предпазва организма от животозастрашаващи заболявания.
Педиатрите стриктно следят за спазването на календара на ваксините в детската възраст. При определени обстоятелства лекарите препоръчват отлагане на ваксинацията, а ето и кои са те.
Отлагане
Отлагането на ваксините по задължителния имунизационен календар, действащ на територията на България, може да бъде временно до 6 месеца след срока за изпълнение, за който е била предвидена съответната ваксина, или постоянното отлагане е за повече от 6 месеца и се извършва с одобрението на специална комисия.
Съществуват малко абсолютни противопоказания за ваксинация, като например имунодефицитните заболявания. В повечето случаи отлагането е временно и ваксинацията се извършва по-късно.
Първите ваксини
В рамките на 12 часа след раждането детето трябва да бъде ваксинирано срещу хепатит В, а преди изписване от болницата (3-4 дни) – срещу туберкулоза (БЦЖ). Решението за ваксинация се взема от неонатолог след обстоен преглед и оценка на здравословното състояние на новороденото. При наличие на майчино-фетална инфекция и приложение на антибиотик, ваксините не се поставят. Когато детето навърши 1 месец, идва времето за реваксинация срещу хепатит В.
На втори, трети, четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, коклюш, тетанус и полиомиелит, хемофилус инфлуенце, пневмококови инфекции. На тринадесетия месец децата се имунизират срещу морбили, паротит и рубеола. Преди ваксинацията е необходимо да се направи обстоен медицински преглед от педиатър и при необходимост да се направят изследвания на кръвта и урината. При деца с епилепсия и други неврологични заболявания, поставянето на ваксина става след преглед, електроенцефалография и разрешение на детски невролог.
Важно!
При деца с имунодефицитни заболявания и такива на кортикостероидна терапия, ваксините също се отлагат и се поставят само по препоръка и след консултация с лекар.
Причини за отлагане
Прилагането на принципите на имунизационната практика е индивидуално според характеристиките на развитието на бебето и трябва да се имат предвид всички показания и противопоказания. Най- честите причини за отлагане на ваксините са:
- Остри вирусни и бактериални инфекции както по време на тяхното протичане, така и в периода на възстановяване. В рамките на 2 седмици след възстановяването детето трябва да се наблюдава. Ако всичко е наред, ваксинацията се извършва след контролни изследвания на кръв и урина.
- Неясни фебрилни състояния.
- Повишена температура на фона на никнене на зъби. Тук е трудно да се определи дали това е реакция на инфекциозно заболяване или е вследствие на никнене на зъбки.
- При наличие на инфекция и приложение на антибиотик в родилните отделения и в тези по неонатология.
- При обостряне на хронично заболяване.
- При имунодефицитни състояния и лечения, които потискат имунитета се налага отлагането на живи ваксини.
- Ако при прегледа преди ваксинацията бебето се държи необичайно и температурата му е леко повишена, ваксинацията се отлага за 1-2 дни, дори и да няма симптоми на инфекция, за да не се пропусне латентен период на заболяването.
- При проявена нежелана реакция, включително и алергия от предходна ваксинация.
- След прекаран менингит или енцефалит ваксинацията се отлага за срок от една година.
Автор: Нели Христова
Консултант: д-р Николета Парпулова, педиатър в МБАЛ „Здравето“