Колкото и да се опитваш понякога да избягаш от спора „за" и „против", някои теми просто не можеш да заобиколиш с умерени мнения от страна на различните хора. Кърменето винаги предизвиква разгорещени спорове, а неговото практикуване пред любопитните погледи на познати и непознати, направо пали буен огън. В тази тема ще се опитаме да спестим нашето лично мнение. И ще ви представим няколко позиции на хора с различни професии, на различни възрасти, посветени на различни каузи. В никакъв случай не искаме да ги противопоставяме, напротив - светът е голям и шарен и хората затова са интересни,... защото са различни.

ТАНЯ РУСЕВА, ЛЛЛ ЛИДЕР, IBCLC 

Абсурдно е очакването, което някои хора имат към бебетата: да се хранят от шише навън - разбира се; да сучат от майките си обаче бива заклеймено като неприлично. Такива критици са малко (за щастие) - в България повечето хора са много толерантни и обичат бебета и деца, което до голяма степен решава въпроса. Тук кърменето е все още това, което би трябвало да е: нормалният начин да се храни едно бебе. Няма причина майката да се скрива да седне на специално отделени пейки, да влиза в стаички, или още по-зле, в тоалетните, защото, видите ли, там било зоната за преповиване на бебета.

В болшинството от случаите кърменето е достатъчно дискретно - много често околните не разбират дори, че бебето суче, а и да разберат, не се притесняват особено, нима това е нещо срамно? Псевдо-пуританщината е излишна, а викторианската епоха е отдавна отминала: да се ползват гърдите по предназначение е нещо нормално и обичайно. В Европа човешкото тяло се възприема спокойно, тук можем да видим гърда без да припаднем; ако човек може да ходи на плаж по монокини, или да приема околните да го правят, не виждам как мисълта, че някой храни бебето си (при това без да се съблича до кръста) може да го притесни. За толкова години контактуване и срещи с кърмещи майки не мисля, че дори веднъж съм видяла „неприлично" кърмене навън. Въпреки силната и уникална връзка, която кърменето изгражда между майката и бебето, не го възприемам като свещен и съкровен акт, заради който човек трябва да прекрати каквото прави в момента и да се отдели от човешки очи.

СИЛВИЯ ЧАЛЪКОВА, ЖУРНАЛИСТ

Аз съм против кърменето на обществени места. Приемам го като демонстрация на майчинство и усещането за превъзходство на жената над другите около нея. За мен това е изтъкване на вид героизъм за нещо, което е едно от най-естествените събития в живота на човека. Абсолютно съм «за» кърменето, но смятам, че трябва да се случва лично - между майката и детето, като акт на близост и отдаване на любов. А не като бижу, с което да се кичи жената. Аз съм против това да седнеш в кафенето и да си извадиш гърдите, за да накърмиш бебето, при положение че можеш да го направиш на съседната пейка сама с детето. Или да си свалиш цялата блуза (това съм го виждала не веднъж), вместо да повдигнеш част от нея, колкото да може бебето да суче.

Освен това мисля, че жената в социалното си общуване сред съвременните хора, които в болшинството от случаите не могат или много трудно осъществяват мечтата да станат родители, не трябва да излиза с демонстрация на майчинството си, а със своята личност.

БОРЯНА ПЕТЪРНИШКИ, КОНСУЛТАНТ ПО КЪРМЕНЕ КЪМ НАПП - ВАРНА

Искрено вярвам, че е напълно възможно да се кърми на обществени места, а за динамичния ритъм на една съвременна жена, вероятно е и най-удобният вариант в определени моменти. Например, за млада майка, която все още ходи на лекции и някой друг се грижи за бебето, е много по-удобно да го накърми навън, по време на разходката до университета, отколкото да цеди предварително или да облекчава препълнените си гърди междувременно. Кърменето е естествен процес, който би могъл да протече много дискретно и дори съвсем незабелязано за околните с помощта на подходящи дрехи- с бебето в слинг или просто загърнато в шал. Повечето хора подхождат с разбиране и умиление към подобна гледка. И най-свенливите майки биха могли да намерят удобен начин да кърмят на обществени места, ако им се наложи това. Моите наблюдения са, че все повече жени кърмят извън дома спокойни и уверени. Безспорно удобство е това, че кърмата е винаги под ръка. Освен това кърменето на обществени места е пряко свързано и с кърменето на поискване, т.е. при сигнал от бебето за глад, нужда от утеха, комфорт.

РАЛИЦА МАНОЛОВА, ЕКСПЕРТ «РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ»

Кърменето, според мен, е едно от онези велики природни "дела", на които само можем да се възхищаваме и за пореден път да си казваме, че "природата си знае работата". Това е уникално изживяване и част от укрепването на новия живот, който сме създали. Кърменето като съвсем естествен процес би трябвало да се приема добре навсякъде. Майките, които кърмят децата си го правят достатъчно дискретно и едва ли би могло това да се нарече "неприлично", макар че се случва... А когато храним бебето от шишето или бурканчето - тогава не прави впечатление... Защото все пак подсъзнанието ни кара понякога да бъдем доста некоректни - именно заради натрупаните предразсъдъци. Кърмим детето, когато е гладно. Предполагам, че всяка майка предпочита това да се случва в по-уединена атмосфера, но ако така или иначе бебето огладнее навън - съвсем естествено е да го накърмим... За съжаление, обаче, не винаги е така; а и много майки се притесняват именно заради учудените погледи, подхвърлените намеци и пр. Понякога минувачите реагират доста остро при вида на кърмеща майка в кварталната градинка. Някои не им обръщат внимание, но други майки изпитват сериозни притеснения и това се усеща и от бебето и този толкова нежен и мил процес се нарушава. Ето защо, нека всяка майка прецени дали може да понесе двузначното отношение спрямо кърменето на обществени места. Това трябва да е лично решение на майката, но и обществото би трябвало да е доста по-толерантно.

 

Автор: Десислава Христозова