Имунен дефицит
Признавам си, че темата за имунния дефицит е трудна за мен по две причини. Едната е лична - дъщеря ми страда от IgA дефицит и от личен опит знам колко е трудно да се опази здравето на дете с подобно заболяване. Другата трудност идва от факта, че с тази те
Признавам си, че темата за имунния дефицит е трудна за мен по две причини. Едната е лична - дъщеря ми страда от IgA дефицит и от личен опит знам колко е трудно да се опази здравето на дете с подобно заболяване. Другата трудност идва от факта, че с тази тема навлизаме в дебрите на чистата наука в медицината. Да се „преведат" медицинските термини и понятия на „достъпен" език е доста трудна задача. Затова се обърнах към д-р Денка Стоянова, педиатър в Специализирана болница по детска онкохематология и в медицински център „Детско здраве".
Какво представлява имунният дефицит?
Имунодефицитните състояния са хетерогенна група от наследствено обусловени заболявания, при които вроденият или придобит дефект засяга клетъчния или хуморален имунитет, фагоцитарната или комплементарна система. Имунитетът, от своя страна, предпазва органзима от атаките на различни външни фактори - от вируси и бактерии до въздействието на естествената радиация, замърсяванията и стреса.
Можем ли да говорим за различни видове имунен дефицит и кои са те?
Имунодефицитните състояния могат да се разделят според това кой вид имунитет е засегнат. СПЕЦИФИЧНИЯТ имунитет се свързва с узряването на В-и Т-лимфоцитите. Те са отговорни за имунитета. В-лимфоцитите са разположени в лимфните възли и далака. Те отговарят за ХУМОРАЛНИЯ имунитет. В-лимфоцитите узряват в костния мозък, като предварително са подготвени да реагират на антигени. Процесът се нарича разпознаване на антигена. Когато открият този антиген, В-клетките изпускат молекули, наречени специфично антитяло. Всяко антитяло се прикачва към точно определена част от нападателя. Т - лимфоцитите отговарят за КЛЕТЪЧНИЯ имунитет. Тук има няколко вида Т-клетки, които по различен начин участват в този процес. Едните разпознават чуждия агент, другите го убиват. Третите подпомагат тези, които ги стимулират, четвърти потискат. При засягане на съзряването на В-лимфоцитите говорим за имунодефицитно състояние, което е от хуморален тип. Тук влизат проявите на ниските нива на Имуноглобулините - G, A, M, D, E. Най-честият е имуноглобулин G, който е отговорен за т.нар. бавни късни реакции на инфекцията. Докато имуноглобулин М се отнася за ранната фаза на инфекцията. Имуноглобулин А дефицит е отговорен изключително за ЛИГАВИЧНИЯ имунитет. Имуноглобулин Е дефицит и имуноглобулин Д дефицит се срещат рядко и нямат такова голямо значение. Т-клетъчният, който протича по-тежко, за радост се среща по-рядко, отколкото В-клетъчният, т.е хуморален.
ВАЖНО
Това е сложно заболяване. Може да бъде транзиторно и да отзвучи от 18-ия до 36 месец от раждането на детето. Когато, обаче, е тежък или комбиниран имунен дефицит протича тежко, започва рано и има кожни екземи, диарии, непонасяне на имунизации. Всичко това трябва да заведе майките при съответния специалист. Особено, ако в семейството има човек с доказан имунен дефицит.
Правилно ли е условното разделяне на имунитета на вроден и придобит?
Да, той се разделя на първичен или вроден и вторичен, придобит. По-точно казано разделението идва от факторите, които го причиняват. Генетична е основата за всички видове първичен имунен дефицит. Вторичните видове са обикновено тези, които са под влияние на околната среда - може да е радиация, имунизация, имуносупресори и заболявания като лимфоми, левкимии, които вторично довеждат до дефицит.
Може ли вирусно заболяване да отключи имунен дефицит?
Не, твърде рядко.
С какво да внимавате:
* Максимално изолиране на децата с имунен дефицит от контакт с болни.
* Внимание относно имунизациите, които могат да провокират усложнения. Това са особено онези имунизации, в чийто състав има живи вируси. Инактивираните не крият толкова големи рискове.
* Хигиена на кожата на зъбния статус. Всяко едно огнище на инфекция трябва своевременно да се тушира.
Как един родител може да разбере, че детето му има имунен дефицит?
Тежките вродени имуно-дефицитни състояния се отключват обикновено още след 6-ия месец, когато се изчерпва предадения от майката на бебето имунитет. Обикновено се провокира бързо от различни видове инфекции, като самата инфекция протича много бурно и драматично. Специфичното е, че се предизвикват от нетипични причинители - например пневмоцити, които причиняват пневмоцистна пневмония. Децата могат да имат чести чревни инфекции с кръвениста диария или кожни инфекции с тежки екземи. Характерно е, че инфекциите се хронифицират при имунен дефицит. Това е нещото, което прави впечатление на всеки родител. Една имунизация може да доведе до много тежки последици, защото не може да се изгради имунитет в резултат на имунизацията и когато се вкарат живи вируси, организмът не може да се справи с тях.
Има един транзиторен тип имуно-дефицитни състояния, които обикновено между 18 и 36-ия месец след раждането спонтанно отзвучават. Този тип е характерен с хипо-гама-глобулинемия. При този тип заболяването дори може и да не се забележи от родителите. Детето може да боледува, но може и да не боледува.
Има ли лечение на този тип и какво е то?
Общо взето се лекуват инфекциите, които настъпват в резултат на този имунен дефицит и след тази възраст отзвучава. Този тип имунен дефицит също е вроден и обикновено има и фамилна обремененост, но е лек.
А какво е лечението на по-тежките типове имунен дефицит?
Много често при имуно-дефицитни състояния децата са склонни към алергични реакции, но понякога самите имуно-дефицитни състояния влизат в много синдроми, които са тежки и очевадни и пациентите попадат в лечебно заведение. При тежките форми, които се проявяват първите месеци след раждането единственото лечение е костно-мозъчна трансплантация. Има лечение с глобулин, но когато е засегнат клетъчният имунитет, тогава няма какво да се направи.
Какво може да е поведението на родителя в този случай?
Родителят, заедно с детето, задължително попада в болница при тежките имуно-дефицитни състояния, защото те наистина протичат много тежко. Дали ще попаднат в гастро-ентерологична клиника, хематологична или в пулмология е въпрос на конкретната проява на заболяването.
Какво се случва, когато детето излезе от болница?
При тежките форми на имунен дефицит детето може и да не излезе от болница, защото попада от инфекция в инфекция и трудно се овладява. От самото начало се мисли за костно-мозъчна трансплантация.
Чрез какви изследвания се установява имунния дефицит?
При по-леките форми на имунен дефицит от една кръвна картина може да се проследи нивото на лимфоцитите, тъй като обикновено в периферията са тези т. нар. Т-лимфоцити, които когато са под 1200 на куб. милиметър, тогава имаме основания да смятаме, че има някакъв имунен дефицит. Когато неутрофилите са под 1500 на кубичен милиметър, говорим за неутропения или имаме основание да смятаме, че има проблем с неспецифичния тип имунна система.
Специфичното изследване се нарича имуно-електрофореза и чрез него се доказва наличието или отсъствието на определен тип имуноглобулини /агамаглобулинемия, дисгамаглобулинемия/, AST - нарушение в хуморалния имунитет, кожни тестове, които са отрицателни при клетъчноимунен дефицит.
Има ли ефект от прилагането на имуностимулатори?
Нещо, което не е развито, няма как да бъде стимулирано.
Наследствеността тук оказва ли влияние?
Да.
Автор: Валентина Янчева