Храносмилателна система
Благодарение на тази система детето всеки ден се наслаждава на вкуса на маминото мляко, зарежда се с енергия, получава вещества, необходими за растежа и развитието.
Благодарение на тази система детето всеки ден се наслаждава на вкуса на маминото мляко, зарежда се с енергия, получава вещества, необходими за растежа и развитието.
Как се случва това?
В този сложен „колектив" влизат девет органа. Тяхната задача - да преработят храната, да я превърнат в енергия и строителен материал за клетките, а после да изведат от организма ненужните остатъци.
Отправна точка: устата
Езикът и зъбите раздробяват, размесват, слюнката пропива храната, превръщайки я в кашица. У новородените устната кухина е относително малка, а езикът - голям и силен.
Слюнчените жлези изработват секрет, съдържащ амилаза - ензим за разграждане на белтъка. А с помощта на друг ензим, лизозим, отстраняват вредните бактерии в устната кухина.
Гръклянът и гълтачът при детето са разположени така, че да може да диша и гълта едновременно.
От хранопровода към стомаха
Хранопроводът ритмично се съкращава, доставяйки всичко погълнато в стомаха. Количеството храна, което стомахът може да помести в себе си, зависи от възрастта: при няколко месечно бебе - само 100 мл, при едногодишно - 250-300 мл. Външно стомахът прилича на чувал; хранителната кашица се събира в него и се обработва от солна киселина и ензими.
В ниската част на стомаха се намира един особен мускул - вратар (пилор). Той служи като вратичка, която пропуска храната в червата.
Движение към изхода
Червата се състоят от три части: дванадесетопръстник, тънко и дебело черво. В дванадесетопръстника постъпват жлъчни и панкреасни сокове, които помагат да се усвоят белтъците, мазнините и въглехидратите. В тънкото и дебелото черво преминават сложни процеси, благодарение на които кашицата се разпада на хранителни вещества.
Вътрешната стена на тънкото черво се състои от микроскопични власинки, с помощта на които аминокиселините, захарите, компонентите мазнини, витамини и микроелементи постъпват в кръвта.
При кърмачета, с изключение на дванадесетопръстника, тънкото черво е слабо фиксирано и това създава условия за лесно развитие на чревна непроходимост (механичен илеус).
Дебелото черво обкръжава цялата коремна кухина. На този участък червото абсорбира водата и неголяма част минерални соли. Тук остатъкът от храната се превръща в екскременти, които през правото черво и неговия изходен отдел (ануса) се изкарват навън.
Когато в работата на червата възникнат нарушения (те могат да се появят поради наследствени причини или прекарани чревни инфекции), децата ги безпокоят запек или, обратното, твърде чести и редки изхождания.
В дебелото черво обитават много важни участници в храносмилането - полезни микроорганизми (например лакто- и бифидобактерии), липсата на които може да предизвика в детето такива проблеми, като газове, подуване на корема, диария или запек. В момента на раждането на детето неговите черва са абсолютно стерилни, а заселването с полезни микроби започва, когато мъникът пробва първите капки коластра.
Чревната лигавица при кърмачетата е пропусклива за токсини, алергени и микроби, което предразплага към чести алергии и инфекции в ранното детство.
Помощ в пътешествието: черният дроб и задстомашната жлеза (панкреасът)
Черният дроб изработва жлъчен сок, необходим за усвояването на мазнините; участва в обмяната на белтъчините, мазнините, въглехидратите, водата и солите.
Задстомашна жлеза доставя за храносмилането панкреасен сок, богат на ензими.
Ако при възрастните преработването на храната става за 24-36 часа, то при кърмачетата е за 6-18 часа.
Затова и „очистването" на червата се случва доста често: през първите две седмици по 4-6 пъти в денонощие, при това без всякакво предупреждение.
Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: Кремена Димитрова,
педиатър,Токуда Болница София