Гърнето и детето
Срещаме ви с Галя Кузманова, за да получите ценни насоки за премахването на пелените и увереното използване на гърнето от малкото човече.
Галя Кузманова е специалист по ранно детско развитие, създател на платформата „Копче за сън“, майка на две деца. Профеционалните й интереси са в областта на проблемите при съня на децата. От няколко години е сертифициран консултант и по темите, свързани с приучаване към хигиенни навици. Помага на семейства, които са се сблъскали с проблем, както и на такива, които биха искали да се подготвят предварително.
Галя, преходът към гърнето невинаги е лесен. Кои са пречките, пред които се изправят родителите?
Приучаването към гърне на пръв поглед изглежда много естествен процес, който би следвало да се случи също толкова естествено. И често се получава така. Но истината е, че използването на еднократни пелени още от първите минути след раждането на бебето го отдалечава много от естествения му облик. Ето защо често приучаването към гърне и премахването на пелените не се случва безпроблемно, както сме очаквали.
Процесът по приучаване към гърне е огромно постижение за малкото дете и се определя силно не само от неговото физиологично развитие, но също от психологическата и емоционалната му готовност.
Най-честият проблем, с който се сблъскват родителите, е отказът на детето да съдейства, а той обичайно е свързан с с недостатъчна готовност или с подход, който не е съобразен с особеностите на детското развитие в конкретната възраст. Отказът от съдействие може да изглежда като съпротива на мъника да седне на гърне, нежелание да съобщи за нуждите си, задържане на изхождането по малка или голяма нужда (стискане), многократни инциденти за дълъг период.
Кога е добре да започне този процес? И до каква възраст се предполага, че трябва да е завършил?
Най-подходящият момент за премахване на пелените е възрастта между 22 и 28 месеца. Някои деца биха били готови малко по-рано, а при други може да се наложи да се изчака още малко.
Кои са признаците, показващи, че мъникът е готов за голямата промяна?
Готовността, за която трябва да следим, е в няколко направления:
- Двигателна и физиологична готовност. Например дали малкото дете се събужда със суха пелена от дневната дрямка, може ли да се изкачва и слиза самó по стълби.
- Когнитивно-поведенческа и емоционална готовност. Т.е. дали детето показва интерес да посещава тоалетната с родителя, употребява ли думи или определен звук, за да назове, че вече се е изходило, умее ли да следва простички поредици от инструкции.
Тест
„Важно е да се каже, че не всяко дете показва всички признаци на готовност. За улеснение на родителите, в сайта си имам разработен тест за готовност за приучаване към гърне и премахване на пелените, който с радост споделям тук.“
Какви са стъпките за успешно премахване на пелените?
Аз разделям процеса на две части – подготовка и основна част. Задачите, които имаме да решим в подготовката, са 2 – първата е създаване на позитивен имидж, а втарата – детето да преиграе процеса през максимално много сетива и канали на комуникация. За целите на подготовката използваме четене на книжки по темата, различни демонстрации и ролеви игри, табла и карти с последователност на действията. Колкото по-запознато е детето с процеса, толкова по-готово ще бъде да се потопи и участва в него.
За основната част от процеса препоръките ми са няколко:
- Ясно послание. След като веднъж сте махнали пелените, не се връщайте към използването им за излизане, ходене на гости, пътуване. В противен случай децата започват да се объркват, а това води до повече инцидентни изхождания, често и до отказ от съдействие. Премахнете пелената за дневния сън, а през нощта използвайте например многократна пелена, която наричайте „гащи за сън“.
- Не слагайте детето на гърне през определен период от време, а следете за признаците, които то проявява точно преди да се изходи, и инициирайте сядане на гърне, когато ги проявява. Иначе рискувате да слагате мъничето в момент, в който то няма нужда и опитът може да се провали.
- Запазете спокойствие и реагирайте на инцидентите, като хвалите изхождането, но коригирате мястото, на което се случва. Пример: „Браво, че се изпишка, но следващия път трябва да е в гърнето!“
- Няма нормален и ненормален брой инциденти. Важно е да има прогрес. Не забелязвате ли такъв за период от 7-10 дни и срещнете ли сериозна съпротива от страна на детето, не настоявайте. Спрете за месец-два с опитите. Ако е необходимо, не се притеснявайте да потърсите помощ.
Интервю на: Ива Лалова