Дебеланко

За затлъстяване се приема тегло над 15 % от стандартните стойности

 Пълното дете отдавна не е символ на здраве. То боледува по-често и наднорменото му тегло е предпоставка за редица заболявания в по-късна възраст. Затлъстяването при децата в последните десетилетия се превръща в сериозен здравен проблем.

Ако у вас възникне съмнение, че бебето не е просто „пухкаво", е добре да се консултирате със специалист, който да анализира физическото развитие и да направи оценка на хранителния статус на детето. Оценката на физическото развитие винаги е комплексна. Обикновено включва критериите за преценка на растежа: тегло, ръст, обиколка на главата и гърдите, подкожна мастна тъкан. При необходимост се включват измерване на някои телесни пропорции като седалищна височина, дължина на крайници и скорост на растежа. Наблюдават се периоди на ускорен растеж в кърмаческа възраст и по време на пубертета. „Растежният скок" компенсира изоставането в растежа при недоносените и децата, родени с ниско тегло.

При лекарския преглед се провеждат някои антропометрични измервания за:

- Тегло и ръст, сравнени със съответните за възрастта и пола стандарти

Ранните растежни характеристики (преди и след раждане), заедно с бързия тегловен прираст, се приемат като важен маркер за риск от развитие на затлъстяване по-късно. Според експерти на Световната здравна организация (СЗО) новите стандарти за височина и тегло от 2006 г. отразяват естественото развитие на малките деца, тъй като за нормативен модел са взети кърмени деца. Новите стандарти дават възможност за ранно разпознаване на затлъстяването при децата.

Забележка: Наднорменото тегло е с 10 - 15 % по-високо от стандартите за съответната възраст, пол и ръст. За затлъстяване се приема тегло над 15 % от стандартните стойности.

- Измерване дебелина та на кожна гънка  в стандартни телесни точки чрез специален уред, наречен „калипер".

Така се преценява охраненост на детето - количеството на подкожна мастна тъкан и нейното разпределение по корема, крайниците и гърдите. Количеството на мастната тъкан се изчислява по таблици и нормално е 21 % от телесната маса при 10-месечни кърмачета, спада до 17 % при 3-годишните и до 13 % при десетгодишните.

- Обиколка на талията

Понастоящем се разработват и предстои въвеждане на международни норми за обиколка на талията при деца, която най-добре отразява състоянието на висцералната мастна тъкан (тази около органите). Прави се оценка на разпределението на мастната тъкан и се определя типа затлъстяване (андроиден или гиноиден тип).

Андроидният тип затлъстяване е натрупване на мастна тъкан най-вече в областта на корема (оттук и обиколка на талията, която при стойности над 94 см за мъже е вече рискова). Описва се още като централен тип затлъстяване, т. е. в центъра на туловището, без да се засягат особено много крайниците и ханша. Още едно описание или по-скоро метафора е типът да се оприличава с ябълка. Този тип затлъстяване е индикатор за по-висок риск от по-късно развитие на т. нар. "метаболитен синдром" - едно тежко усложнение на затлъстяването.

Гиноидният тип затлъстяване е женски, т. е. има натрупване предимно в областта на ханша и горната част на бедрата, което оформя фигура, напомняща круша. При жените обиколка на талия над 80 см. също се смята за рискова по отношение на затлъстяване.

Разликата в този показател е видна и е диференцирана според пола.

При децата нещата стоят много по-сложно и все още няма дефинирани нормативни стандарти.

Друг често използван показател е съотношението обиколка талия/обиколка ханш. В идеалния случай би трябвало да е някъде около 0.8, независимо от пола.

При децата нещата стоят много по-различно. Половото съзряване променя, под въздействието на половите хормони, местата на натрупване на мастна тъкан, има продължаващ растеж и развитие на всички останали структури. Това налага много внимателна оценка на хранителния статус на едно дете. Използва се комплексна оценка на физическото развитие.

Диагнозата "затлъстяване" често се поставя на око, но това определено са високостепенни форми на затлъстяване. Целта на профилактиката, особено при децата, е да се разпознаят ранните рискови състояния и да се вземат мерки колкото може по-скоро.

Определяне на излишъка на мастна тъкан чрез т. нар. „индекс на телесна маса" (BMI). Той е възприет като медицински стандарт, но не е идеален, защото с помощта му не може да се диференцира дали е увеличена мастната тъкан или мускулната. Определят се отклоненията на BMI, съобразно разработените стандарти за съответните възраст и пол. BMI в детството постоянно се мени с възрастта, тъй като децата и юношите са в процес на растеж и развитие. Например, при раждането е около 13 кг/м², на едногодишна възраст - 17 кг/м², на 6 години - 15,5 кг/м², на 20 години -21кг/м² и т. н.

 Комплексна оценка на индивидуалния риск от наднормено тегло, наднормено тегло или затлъстяване се анализира от специалист - педиатър.

 Кое довежда до наднормено тегло или затлъстяване при децата?

Както повечето хронични здравни проблеми, затлъстяването се причинява от комплексното въздействие на наследственост, фактори на околната среда, начин на живот и хранене. Редица проучвания отчитат големи различия между хранителните навици и физическата активност на децата с нормално и наднормено тегло. Вероятно до промени в тегловната крива довеждат, макар и неголеми разлики, но въздействащи продължително време.

По правило, затлъстелите деца приемат по-големи порции или по-калорични храни - системно се прехранват. Неправилното хранене през ранното детство - бързото наддаване на тегло през първата година, ранното натрупване на мастна тъкан и ускореното израстване в периода между раждането и двегодишна възраст, е рисков фактор за затлъстяване. Този феномен е наречен „метаболитен  импринтинг".

Недостатъчната физическата активност и заседналият начин на живот са други важни фактори. Много проучвания показват, че децата, които прекарват повече време пред телевизора и/или играят видео игри, са с по-висок риск от напълняване. При намалената двигателна активност децата не могат да развият мускулната си маса, а натрупват мастна тъкан в излишък.

Продължителността на съня също е рисков фактор - децата на 30 месеца, които спят по-малко от 10 1/2 часа в денонощието, са с по-голяма вероятност да развият затлъстяване.

Основен фактор е и наследствеността - в гените е закодиран типа телосложение, складиране на телесни запаси и изгаряне на мазнините. Унаследяват се не само гените, но и навиците, предавани на следващото поколение. Доказана е фамилна обремененост при деца на родители със затлъстяване. При един родител със затлъстяване рискът е по-малък, отколкото ако и двамата са с наднормено тегло или затлъстяване. Децата на майки с диабет също са застрашени.

В проучвания от последните години се установява, че самата мастна тъкан произвежда редица фактори, осигуряващи нейното „самоувеличение". Лептинът е един от най-важните фактори, продуцирани от клетките на мастната тъкан. Този хормон е главен регулатор на приема на храна и енергийните разходи, като потиска апетита. При затлъстяване се установяват по-високи концентрации на лептин, поради резистентност към него.

Много рядко затлъстяването е симптом на ендокринни заболявания или някои редки генетични синдроми.

Има проучвания, че химически вещества от околната среда вероятно могат да доведат до затлъстяване. Вътреутробно бебето е изложено на въздействието на химикали, влияещи на ендокринната система. Пример за такова вещество с вредно въздействие върху механизмите, контролиращи телесното тегло, е ксеноестроген бисфенол-А, наличен в храната и някои напитки.

Психологични фактори - негативните емоции, стресът, самотата, скуката също повишават риска от нарушена регулация и натрупване на свръхтегло.

Как да помогнем на детето да намали теглото и да задържи постигнатото здравословно състояние?

Ранната профилактика е най-ефективното решение за постигане на идеалното тегло. Семейството трябва да води здравословен начин на живот, да създава и поддържа здравословни хранителни навици:

- нормализиране на теглото на майката преди планиране на бременност

- кърмене за период от поне 6 месеца

- захранване след 5-ия месец

- правилно и балансирано хранене

- поддържане на физическа активност.

Успешните терапевтични програми са дългосрочни и трябва да включват цялата фамилия, при нужда диетолог и кинезитерапевт, под ръководството на специалист педиатър.

Дали чрез медикаменти можем да помогнем на детето?

Никой от медикаментите за лечение на затлъстяване не е подходящ за употреба при малките деца и подрастващите. Те могат да повлияят на растежа и развитието на детето и опасността от усложнения е далеч по-висока от потенциалната полза.

Гладът и терапията с глад  не са показани като метод за лечение в детската възраст. Намаляването на телесното тегло трябва да е бавен процес, за да бъде ефективно и безвредно. Нефизиологична мярка е ограничаването или изобщо прекратяването на вноса на хранителни вещества, особено в период на растеж и развитие. При недоимъчно хранене има опасност да се намалят темповете на растеж, за сметка на редукция на телесна маса. Има вероятност и от редица психоемоционални отклонения (булимия, анорексия, комплекс за малоценност и др.) и недохранване.

Наднорменото тегло не е с давност от един ден и не бива да очакваме проблемът да се реши веднага. Много по-лесно е да се поддържа теглото в здравословни граници, отколкото да се редуцира драматично до „пълна промяна"!

Автор: Д-р С. Михайлова