БЕБЕТАТА И ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР – ПО-СЛАДКО ОТ ШОКОЛАД

Купища материали са изписани по въпроса за бебешкия плач, да не говорим за безбройните безсънни нощи и луди дни на милионите родители по света, огласени от вокалните способности на „сърдитите млади хора". Е, да, тези моменти може да са ни оставили някоя и друга бръчица в наследство, но като отворим след години кутиите със спомени, рядко се сещаме за тях и още по-рядко ги имаме запечатани на лента. За сметка на това пък всеки родител може да си спомни първата усмивка и сладкия (да, по-сладък от шоколад!) смях на своето бебе. Снимките на усмихнатите мъници разнежват майки, татковци, баби и дядовци, шестват ежедневно из социалните мрежи и на свой ред докарват усмивки на лицата на дори неизкушените все още от родителското амплоа.

Така си е, децата са най-добрите специалисти по смях и  хумор, в тази дисциплина те направо „скриват шапката" на възрастните! Но откъде започва всичко - с умението да се смеем ли се раждаме, вродено ли е чувството за хумор или пък се наследява от родителите? А може ли да се възпитава и защо пък това би било нужно изобщо?

Обикновено първите усмивки огряват личицата на бебетата още в първите дни след раждането (т. нар. физиологична усмивка). На този етап усмивката отразява чистото и първично задоволство от живота - от толкова приятния телесен контакт с мама и ситото стомахче. Децата се раждат със способността за радост, това е естествено заложено в природата им. Колко жалко, че като пораснем губим „таланта" си да се радваме на тези толкова прости благини!

Около 4-тия месец бебето започва да отговаря със смях на различни физически стимули - когато го гъделичкаме, правим смешни физиономии или издаваме смешни звуци, то се опитва да ни имитира. На този етап бебетата нямат чувство за хумор в истинския смисъл, но усещат прекрасно кога вие сте весели и откликват на усмивката ви. 

Научни изследвания показват, че 6-месечните започват да търсят „емоционален съвет" от родителите си, като се обръщат към тях, за да проследят реакцията им и по този начи да разберат за себе си как да реагират при неясни смешни ситуации. В тази възраст родителят се превръща в източник за емоционална информация и със своето поведение помага на детето да отличава обичайните ситуации от „шантавите", на които може да се посмее.

Играта на „ку-ку" е любимо средство за разсмиване на цялото семейство в периода след 8 месеца. Скрийте лицето си с длани и после внезапно се покажете с възглас „ку-ку!" - смехът е гарантиран! Колкото повече пъти го направите и колкото по-изненадващо, толкова по-смешно става! Детето е щастливо, че вие сте отново там, а не сте изчезнали - това е и ценен урок за него, тъй като постепенно осъзнава, че дори ако не вижда нещо, то пак може да си е на мястото.

До 12-15-месечна възраст детето вече е натрупало достатъчно информация за света, за да развие собственото си чувство за хумор. Мъникът вече знае, че ако татко си сложи леген на главата вместо шапка, това е забавно. Ако пък мама се държи нетрадиционно и квака като жабка, то това вече е абсурдно смешно! Забавна игра, с която може да проверите дали чувството за  хумор на детето е „узряло", е наричането на различните предмети с грешни имена.  Например може да посочите на мъника плюшеното мече и да му кажете „дай ми кончето!". Ако детето се разсмее, значи схваща играта. Ако пък не - дайте му още малко време да „поработи" над себе си.

В периода от 1,5-2 годинки речта навлиза в живота на детето и то започва да се радва на закачките с думички.  Все още е далеч от разказването на вицове, но намира за смешно да му покажете картинка на коте, а да му кажете, че то прави „бау бау", след като то вече много добре знае „как прави котето".

Изобщо всичко, което прави ситуациите абсурдни и противоречи на нормалната логика  на нещата, забавлява изключително много малчуганите.

В по-късната възраст от около 3 г. може да измисляте заедно неща-небивалици като „торта от копчета" или „пантофи от дъвка" - децата обожават тези комични игри!

Хуморът подпомага цялостното развитие на личността. На интелектуално ниво дава възможност за нова перспектива към различните ситуации и спомага за развитието на речта и креативността на децата.

Способността да осъзнаят, че определени думи и изрази имат повече от едно значение, да „жонглират" и експериментират с абстрактни понятия  подпомага изключително гъвкавостта на мисленето им.

Не е за подценяване развитието на така важната емоционална интелигентност на детето - дете с развито чувство за хумор е по-оптимистично настроено,  с по-високо самочувствие и самооценка и приема по-лесно различията и несгодите.

В социален аспект такива деца създават по-лесно приятелства (кой не обича усмихнати хора!), привличат повече вниманието на другите с ведрото си поведение и решават по-лесно конфликтите с другарчетата си, те се приспособяват по-лесно към непозната среда (нова градина, нов квартал, нов град...). Дете, което пък умее да имитира различни смешни физиономии, походки или танци има по-висока двигателна интелигентност.

Смехът е здраве, хуморът е сила, присъща и на най-малките. Изключително важно е възрастните да подпомагат децата си в развитието на тези безценни умения, а защо не дори да се поучат от тях, като погледнат на живота през по-забавната му и смешна страна.

Автор: Теодора Атанасова