Алергиите при бебетата

Говорим постоянно за заплахите от замърсяването на околната среда - глобалното затопляне, вредните газове, консервантите в храните, замърсяването на почвата... Вследствие на цялото ни безхаберно отношение към природата все повече бебета страдат от алергии.  

 Какво представляват алергиите?  

    Алергията е свръхреакция на имунната система спрямо чужди субстанции (дразнители), които в действителност не са заплаха за организма.  Антигенът, провокиращ появата на подобна свръхреакция, се нарича алерген. 

През последните години темата за алергиите е особено актуална, поради значителнато увеличавaне на тяхната честота. Световните статистики показват, че  30-50% от населението страда от алергии. Едно на всеки четири деца под 14 год. е алергично. Прогнозите сочат,че през 2015г. всеки втори човек ще страда от някакъв вид алергия.

Кои са най-често срещаните алергии при бебетата? Защо се появяват?  

    Все повече се снижава долната възрастова граница, при която се проявяват клинично алергичните заболявания.

   Атопичният дерматит е най-честата проява на алергия в кърмаческата и ранната детска възраст. Засяга между 20- 35 % от детската популация. Обикновено започва след първите опити за захранване към 3- 4-ти месец. Проявява се с характерен сърбящ обрив по бузките, шията, задколенните и лакътни ямки, предната част на предмишниците и подбедриците. Най-честите провокиращи фактори са - кравето мляко, плодовите сокове - моркови, ябълки, цитруси, яйченият белтък.

Други често срещани алергии в тази възраст са: хранителната алергия -  към протеините на кравето мляко/ АБКМ/ - 2,5%, следвана от алергията към яйца- 1,5% и алергията към фъстъци- 0,5% ; медикаментозната алергия към антибиотици, понижаващи температурата медикаменти- Аналгин, Нурофен; контактният  дерматит - най-често  предизвикан от перилни препарати и козметични средства.

  Какво е това алерген? Кои са алергените в бебешка възраст?

     Чуждата субстанция, провокираща имунна реакция на свръхчувствителност, се нарича алерген. Най-честите алергизиращи фактори (алергени) в кърмаческата възраст са хранителните алергени - това са първите чуждовидови белтъци, с които се среща бебето - краве мляко, яйца, соя, пшеница, риба, фъстъци. По- късно се включват битовите алергени -микрокърлежите (акарите) в домашната прах,  алергени от домашни любимци, плесените, пчелната отрова, полените - тичинковият прашец на опрашващите се чрез вятъра растения.

 Каква е добрата превенция на алергиите при бебетата?

    На превенция подлежат всички бебета с фамилна обремененост за алергични болести-родители и/или братчета и сестричета с данни за атопия. Деца със собствен атопичен терен по отношение развитието на алергичен ринит и бронхиална астма в по-късна възраст.

Превенцията включва - максимално дълго кърмене, използване на хипоалергенни формули хуманизирани млека, късно захранване /след 6-тия месец/, по-късно включване на силно алергизиращи храни, прием на  пребиотици, намаляване контакта с домашен прах, домашни любимци и плесени. Абсолютна забрана на тютюнопушенето по време на бременност и след раждането на бебето.

   Няма доказателства за превантивен ефект на майчината диета по време на бременност. Последните проучвания и публикации  по темата сочат, че жени, които спазват средиземноморска диета по време на бременност, предпазват децата си от развитие на  атопия и бронхиална астма. Тази диета е свързана  с прием на зеленчуци, риба и варива, които осигуряват висок внос на фибри, сложни въглехидрати, моно- и полиненаситени мастни киселини в организма на плода.

Може ли да се каже, че развитието/неразвитието на алергии в по-късна възраст е тясно свързано с превенцията в бебешка?

      Да, има такива данни. Около 50 % от децата с атопичен дерматит са рискови да развият свръхчувствителнст към битови алергени и полени с прояви на алергична хрема и бронхиална астма. При кърмачета, при които се установява силно изразена сенсибилизация към яйчен белтък и/или фъстъци, съществува повишен риск от астма в по- късна възраст.

  Какви са симптомите при различните алергии?

   Симптомите могат да бъдат различни в зависимост от засегнатия орган или система:

- кожни прояви- обриви, отоци, сърбеж;

- дихателни-с прояви на алергична хрема или бронхиална астма;

- храносмилателни - повръщане, диария, запек;

- системни прояви- анафилактичин шок.

Какви тестове се правят? Как се диагностицира една алергия и в чия компетенция е това?

    При децата до едногдишна възраст за диагностициране на алергично заболяване се прилагат т.нар. кръвни тестове за алергия - изследване на специфични IgE- антитела към определени храни, инхалаторни алергени и лекарства. При по-големите деца могат да се провеждат кожно-алергични проби / КАП/ с различни стандартизирани алергени. Провеждането и интерпретирането на резултатите трябва да се извършва от специалист алерголог.

  Какво трябва да предприемат родителите? Има ли лекарства или други средства за бебета при проява на алергия?

     Първа стъпка на всеки родител на дете с „алергия" е консултация със специалист алерголог и доказване ,че се касае за алергично заболяване. При доказано такова, лечението на алергичните болести изисква комплексен подход и се основава на три основни принципа:

• Преустановяване на контакта с алергена от околната среда - за съжаление, това не винаги е възможно. Ако се касае за АБКМ -  използване на хидролизатни млека.
• Използване на разнообразни лекарствени средства, които повлияват  проявите на алергичните болести.
• Специфична имунотерапия при по-големите деца.

  Лекува ли се алергията?

    При лечението на алергичните болести винаги първата стъпка е свързана с избягване на контакта с алергена. Противоалергичните медикаменти  само подтискат проявите на алергичната болест. Провеждането на специфична имунотерапия при дихателните алергии е средството, което може да доведе до излекуване - т.е. развитие на толеранс от страна на имунната система спрямо даден алерген или смес от алергени.

Автор: Силвия Чалъкова
Интервю с д-р Албена Бъчварова, алерголог-МЦ "Детско здраве"