5 мита за детските алергии
Понятието „алергия“ поражда много спекулации, притеснения и предразсъдъци, често далеч от реалността. А когато у дома си имаме бебе, нещата придобиват гигантски измерения. Представяме най-често срещаните митове за алергиите и разкриваме някои нюанси на проблема.
Мит 1: Алергии възникват само към храни и растителен прашец
Всъщност списъкът от алергени, към които тялото може да прояви повишена чувствителност (сенсибилизация), е много голям. „Нашествениците“ включват хранителни продукти, растителен прашец, домашен прах и акарите, които живеят в него, химически съединения във въздуха, животински косми и пера на птици, инфекции – бактерии и гъбички и компоненти на някои лекарства. За да може някое от тези вещества да предизвика „бурна“ реакция – например обрив или хрема – тялото трябва да го възприеме като чуждо. След това, в отговор на появата на врага, имунната система започва да произвежда специални протеини – антитела или имуноглобулини. Отключва се т.нар. „алергична реакция“.
Мит 2: Алергиите се проявяват само като обрив или хрема
Също като списъка на алергените, списъкът на проявите на алергични реакции е много по-обширен. Най-честите симптоми наистина включват кожни прояви: обриви, петна, подуване, зачервяване, сърбеж и дори просто повишена сухота на кожата. В 80% от случаите така най-често се проявяват алергиите при деца под 2-годишна възраст. Лекарите често обединяват тези проблеми под термина „атопичен дерматит“. На същата възраст децата често изпитват и чревни прояви на алергиите: запек или чести изхождания, подуване на корема, газове и поява на слуз в изпражненията. Някъде около 3-годишна възраст децата могат да получат и проблеми с дишането: кашлица, затруднено дишане и дори астматични пристъпи. Алергиите също могат да причинят запушване на носа, кихане и хрема с бистър секрет.
Често срещан симптом на проблема е конюнктивитът, който се проявява като зачервяване на очите, подуване на клепачите, сълзене и усещане, сякаш нещо е попаднало в окото.
Дори ушите на бебето могат да страдат от алергии. В този случай от тях се отделя бистра течност, ушите сърбят, ушните канали се възпаляват и поради това слухът на детето се влошава. Кожата зад ушите се зачервява и може да се лющи.
Мит 3: Алергиите при децата се лекуват от алерголози
При деца под 1 година този проблем се решава основно от гастроентеролозите. Кожата е огледало на храносмилането, почти 90% от проблемите с нея са причинени от проблеми с червата, тъй като стомашно-чревният тракт е отговорен и за адаптационните процеси – адаптацията на тялото към всеки нов продукт. Полезните бактерии в червата действат като филтър, който улавя вредните вещества, включително алергените. Нарушаването на микрофлората (дисбактериоза) води до недостатъчно „почистване“ на храната от вредни примеси, което причинява непоносимост.
Чрез лечение на храносмилателни проблеми (например ензимен дефицит, дисбактериоза и други стомашно-чревни заболявания) можем да се избавим и от алергични реакции. Специалните тестове на изпражненията помагат на лекарите да идентифицират проблемите – това е първото нещо, което най-вероятно те ще препоръчат за детето, и ако е необходимо – ултразвук на коремните органи. Консултация с алерголог обикновено се изисква за деца над 1 година.
Мит 4: Реакцията към храна е алергия
Забелязвайки, че детето има обрив след прием на шоколад или цитрусови плодове, майката в повечето пъти счита това за „алергия“. Всъщност при повечето бебета кожните (обрив, зачервяване, сърбеж) и чревните симптоми (диария, подуване) не са причинени от алергии, а от т.нар. хранителна непоносимост. Това е нежелана реакция към една или повече храни, причинена от незрялост на храносмилателната система на детето. Обратно, хранителната алергия е нарушение на имунната система на организма. Хранителната непоносимост обикновено се появява през първите 3 години от живота, когато детето се запознава активно с нови храни, и изчезва с времето. Реакцията зависи от изяденото количество и може да настъпи веднага или в рамките на една седмица. Хранителните алергии остават за цял живот и техните прояви не зависят от количеството консумирана храна.
Мит 5: За всяка алергична реакция е необходима хипоалергенна диета
Току-що разбрахме, че не всяка реакция към храна е чиста алергична реакция. Тялото на бебето може да реагира поради незрялост на ензимна основа, а не поради проблеми с имунната система. Затова не бързайте с крайните решения. В периода, когато бебето има реакция към даден хранителен продукт, е важно да не увеличавате натоварването на тялото (с други думи, да не го провокирате отново) с продукти с висок алергенен потенциал като морски дарове или екзотични плодове. Разбира се, трябва да елиминирате продукта, който е причинил реакцията, но не веднага и не завинаги.
Ако реакцията не е твърде силна (например малък обрив и нищо повече), не отказвайте новото въвеждане, изчакайте 2-4 дни: през това време тялото на детето може да свикне с продукта и симптомите ще намалеят и изчезнат. Ако симптомите продължават, прекратете приема на продукта, но опитайте да го въведете отново след около месец.
Автор: Нели Христова
Консултант: проф. Георги Христов, алерголог, МЦ „Гема“